argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
6.01.2013 г., 19:23 ч.

Изгревен сонет 

  Поезия
854 0 7

Една жена със име на светица

на моя ден смути покоя.

Но аз ù казвам "мила моя",

напук на завистливите езици.


Една жена, по-волна и от птица,

жена на лятото си в зноя,

достойна за тотем на Троя,

жена с извивки нежни на лозница...


Сърцето ми любящо не изстина

в морето хладно от заблуди,

макар че орис зла не ме подмина...


И в залеза на дългата си зима

с присъщи хъс на всички луди,

ти пиша изгревен сонет, любима...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??