6 ene 2013, 19:23

Изгревен сонет 

  Poesía
884 0 7
Една жена със име на светица
на моя ден смути покоя.
Но аз ù казвам "мила моя",
напук на завистливите езици.
Една жена, по-волна и от птица,
жена на лятото си в зноя,
достойна за тотем на Троя,
жена с извивки нежни на лозница...
Сърцето ми любящо не изстина
в морето хладно от заблуди,
макар че орис зла не ме подмина...
И в залеза на дългата си зима ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??