Лутам се в безкрая на нощното небе,
лутам се в необятното
и прекалено тясното за глътка въздух поне.
Гледам звездите и те са като мен -
самотни, но красиви,
светещи, но не живи.
Като изгубена звезда, сгушена в мрака,
сгушена в мрачното небе,
вървя напред - без път и без посока,
без Луна, към която да се устремя -
вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!