vik89 (Виолета Веселинова - Ил)
51 23
Aug 15, 2013, 10:57 PM

Изгубена звезда 

  Poetry » Phylosophy
856 1 2

Лутам се в безкрая на нощното небе,

лутам се в необятното

и прекалено тясното за глътка въздух поне.

Гледам звездите и те са като мен -

самотни, но красиви,

светещи, но не живи.

 

Като изгубена звезда, сгушена в мрака,

сгушена в мрачното небе,

вървя напред - без път и без посока,

без Луна, към която да се устремя -

вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!

© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??