15 ago 2013, 22:57

Изгубена звезда 

  Poesía » Filosófica
834 1 2

Лутам се в безкрая на нощното небе,

лутам се в необятното

и прекалено тясното за глътка въздух поне.

Гледам звездите и те са като мен -

самотни, но красиви,

светещи, но не живи.

 

Като изгубена звезда, сгушена в мрака,

сгушена в мрачното небе,

вървя напред - без път и без посока,

без Луна, към която да се устремя -

вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!

© Виолета Веселинова - Ил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??