vik89 (Виолета Веселинова - Ил)
51 23
15.08.2013 г., 22:57 ч.

Изгубена звезда 

  Поезия » Философска
833 1 2

Лутам се в безкрая на нощното небе,

лутам се в необятното

и прекалено тясното за глътка въздух поне.

Гледам звездите и те са като мен -

самотни, но красиви,

светещи, но не живи.

 

Като изгубена звезда, сгушена в мрака,

сгушена в мрачното небе,

вървя напред - без път и без посока,

без Луна, към която да се устремя -

вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!

© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??