Не се измерва любовта, зачената като зародиш и с капчица всмукана роса, в система имунно безгрешна, с ключалка кодирана и изход зазидан, и пазен съкровищно в бъдното, в най-дългата приказна нощ, сред светулчени пламъци съдни...
Очаквам я с пролетен зов, през зимните, бисерни месеци, нали затова е любов, с бляскави, светулчени трепети и чезнеща в късчета свои небе, там търся я, брънчицата да хвана, любовта в светлина да расте, там чака я някой безмерно, диханно, във бисерно време, дъхът й да спре...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Така е...Много силно звучи целият стих! Върховен е! Поздрави от мен!!!