тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
28.01.2008 г., 9:58 ч.

Измерение 

  Поезия » Любовна
591 0 18
Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана
и изход зазидан,
и пазен съкровищно в бъдното,
в най-дългата приказна нощ,
сред светулчени пламъци съдни...

Очаквам я с пролетен зов,
през зимните, бисерни месеци,
нали затова е любов,
с бляскави, светулчени трепети
и чезнеща в късчета свои  небе,
там търся я, брънчицата да хвана,
любовта в  светлина да расте,
там чака я някой безмерно, диханно,
във бисерно време, дъхът й да спре...
 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??