Jul 13, 2007, 9:38 AM

Изпепелена 

  Poetry
797 0 13
 

Без колебание!

Накарай ме да викам!

В нощта, от огън, сто луни да паля,

по кожата ми нежна да се стичат,

от жаждата й да крещи Сахара...

Не спирай!

Тази мисъл само

като във примка тялото ми стяга.

Пред този край - пожар си пожелавам.


Ако ме пуснеш, пепел ще остана!

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??