13.07.2007 г., 9:38 ч.

Изпепелена 

  Поезия
798 0 13
 

Без колебание!

Накарай ме да викам!

В нощта, от огън, сто луни да паля,

по кожата ми нежна да се стичат,

от жаждата й да крещи Сахара...

Не спирай!

Тази мисъл само

като във примка тялото ми стяга.

Пред този край - пожар си пожелавам.


Ако ме пуснеш, пепел ще остана!

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??