Без колебание!
Накарай ме да викам!
В нощта, от огън, сто луни да паля,
по кожата ми нежна да се стичат,
от жаждата й да крещи Сахара...
Не спирай!
Тази мисъл само
като във примка тялото ми стяга.
Пред този край - пожар си пожелавам.
Ако ме пуснеш, пепел ще остана!
© Радостина Марчева Все права защищены
Поздрав,мила!