Senni (Силвия)
162 1968
Jan 3, 2008, 10:06 AM

Изповед 

  Poetry » Phylosophy
692 0 15

Крайни  думи  обречени,

неясни  мисли  заплетени,

неуверени  чувства   смалени,

май  някой  мина  покрай  мене.

Бели  бури  прeчистващи,

измислени  ветрове  подтискащи,

лунен  лъч  изписан,

празен  поглед  орисан,

взор  притиснал  безкрая,

прокълнат  път  към  рая.

Нещо  вече  обречено,

жалко  и  неизречено,

от  милост  при  нас  приютено,

надълбоко  в  телата  стаено.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??