Senni (Силвия)
162 1968
3 ene 2008, 10:06

Изповед 

  Poesía » Filosófica
687 0 15

Крайни  думи  обречени,

неясни  мисли  заплетени,

неуверени  чувства   смалени,

май  някой  мина  покрай  мене.

Бели  бури  прeчистващи,

измислени  ветрове  подтискащи,

лунен  лъч  изписан,

празен  поглед  орисан,

взор  притиснал  безкрая,

прокълнат  път  към  рая.

Нещо  вече  обречено,

жалко  и  неизречено,

от  милост  при  нас  приютено,

надълбоко  в  телата  стаено.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??