Senni (Силвия)
162 1968
3 янв. 2008 г., 10:06

Изповед 

  Поэзия » Философская
686 0 15

Крайни  думи  обречени,

неясни  мисли  заплетени,

неуверени  чувства   смалени,

май  някой  мина  покрай  мене.

Бели  бури  прeчистващи,

измислени  ветрове  подтискащи,

лунен  лъч  изписан,

празен  поглед  орисан,

взор  притиснал  безкрая,

прокълнат  път  към  рая.

Нещо  вече  обречено,

жалко  и  неизречено,

от  милост  при  нас  приютено,

надълбоко  в  телата  стаено.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??