Изстивам

Aug 9, 2005, 11:45 PM

Poetry

841 0 2

Днес всичко загърбих, без злоба.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми.
Изрязвам и хвърлям всичко за Бога,
що в мен е останало живо.

После студен
   като камък
         надгробен
със съдбата си,
      ще се запия.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zara (Здравка Маринова)

2005-08-10T21:10:46+03:00

Хубаво е,но това"кинжал се забива в плътта ми" е малко остаряло.Мисля,че можеш повече
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-08-10T15:30:06+03:00

Душа ми остана...а тялото тясно за нея...ей това ме докосна!Хубаво е!