hixxtam (Найден Найденов)
314 585
9 ago 2005, 23:45

Изстивам 

  Poesía
849 0 2
Днес всичко загърбих, без злоба.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми.
Изрязвам и хвърлям всичко за Бога,
що в мен е останало живо.

После студен
              като камък
                            надгробен
със съдбата си,
                     ще се запия.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е,но това"кинжал се забива в плътта ми" е малко остаряло.Мисля,че можеш повече
  • Душа ми остана...а тялото тясно за нея...ей това ме докосна!Хубаво е!
Propuestas
: ??:??