9.08.2005 г., 23:45 ч.

Изстивам 

  Поезия
917 0 2
Днес всичко загърбих, без злоба.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Предложения
: ??:??