Изстивам

9.08.2005 г., 23:45 ч.

Поезия

851 0 2

Днес всичко загърбих, без злоба.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми.
Изрязвам и хвърлям всичко за Бога,
що в мен е останало живо.

После студен
   като камък
         надгробен
със съдбата си,
      ще се запия.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zara (Здравка Маринова)

2005-08-10T21:10:46+03:00

Хубаво е,но това"кинжал се забива в плътта ми" е малко остаряло.Мисля,че можеш повече
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-08-10T15:30:06+03:00

Душа ми остана...а тялото тясно за нея...ей това ме докосна!Хубаво е!