Извинение

Jun 5, 2013, 2:55 PM

Poetry » Love

725 1 2

Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко,
съвсем кратичко - си превърнала в символ.
Но предаде и мен,
и теб ронливият пясък.
Устремен за никъде -
вятърът кулите килна.
Смалявам се бавно, бавно
и се сливам с водата, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Извинение

Want to read more?

Random works