Извинение

5 июн. 2013 г., 14:55

Поэзия » Любовная

701 1 2

Сега разбирам -

аз съм твоят пясъчен замък,

който дълго, дълго си изграждала мислено...

Мъжът, за когото ерозията е непозната

и когото за кратко,

съвсем кратичко - си превърнала в символ.

Но предаде и мен,

и теб ронливият пясък.

Устремен за никъде -

вятърът кулите килна.

Смалявам се бавно, бавно

и се сливам с водата,

разочаровам те постоянно и

съжалявам до синьо...