Извинение

5 jun 2013, 14:55

Poesía » De amor

707 1 2

Сега разбирам -

аз съм твоят пясъчен замък,

който дълго, дълго си изграждала мислено...

Мъжът, за когото ерозията е непозната

и когото за кратко,

съвсем кратичко - си превърнала в символ.

Но предаде и мен,

и теб ронливият пясък.

Устремен за никъде -

вятърът кулите килна.

Смалявам се бавно, бавно

и се сливам с водата,

разочаровам те постоянно и

съжалявам до синьо...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.