Жажда

Oct 6, 2007, 10:32 PM

Poetry

619 0 6

Жажда
Сам сред много – това съм аз.
А можехме да бъдем двама.
Поне за миг, поне за час.
Но любов отново няма.
Спомен, потопен в забрава,
спомен превърнал се в тъга.
Срещите ни той издава
под звездната дъга.
Но мислите за теб отдавна спрели
като часовник в нощи хладни.
Към разруха себе си повели, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жажда

Want to read more?

Random works