Жажда

6 oct 2007, 22:32

Poesía

617 0 6

Жажда
Сам сред много – това съм аз.
А можехме да бъдем двама.
Поне за миг, поне за час.
Но любов отново няма.
Спомен, потопен в забрава,
спомен превърнал се в тъга.
Срещите ни той издава
под звездната дъга.
Но мислите за теб отдавна спрели
като часовник в нощи хладни.
Към разруха себе си повели, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жажда

Искате да прочетете повече?

Propuestas