Feb 17, 2017, 11:38 AM

Жената – мой другар 

  Poetry » Other
268 1 3

С едно –до днеска – постоянство

чертах си пътя сред сърца.

Със знак – смирено християнство,

си имам дом, жена, деца.

 

И през препятствия нелесни

стресиран даже до неврон,

аз укротявах сили бесни –

забивах в тях дори пирон.

 

Така аз стигах и до тебе –

насън те галех всяка нощ.

И чаках жар да те обсеби

във твоя златен лунен кош.

 

Че ти ми беше и опора,

и даваше ми своя вот.

И оцелях след толкоз хора

във тоз съвместен наш живот.

 

Ти стана моята надежда.

И построих ти свят олтар.

Животът място ми отрежда

до тебе – верен мой другар.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??