Feb 17, 2017, 11:38 AM

Жената – мой другар 

  Poetry » Other
319 1 3
С едно –до днеска – постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак – смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни
стресиран даже до неврон,
аз укротявах сили бесни –
забивах в тях дори пирон.
Така аз стигах и до тебе –
насън те галех всяка нощ.
И чаках жар да те обсеби
във твоя златен лунен кош. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??