Жената – мой другар - Verso: Otra De koli4a (Никола Апостолов)

17 feb 2017, 11:38

Poesía » Otra

266 1 3

С едно –до днеска – постоянство

чертах си пътя сред сърца.

Със знак – смирено християнство,

си имам дом, жена, деца.

И през препятствия нелесни

стресиран даже до неврон,

аз укротявах сили бесни –

забивах в тях дори пирон.

Така аз стигах и до тебе –

насън те галех всяка нощ.

И чаках жар да те обсеби

във твоя златен лунен кош.

Че ти ми беше и опора,

и даваше ми своя вот.

И оцелях след толкоз хора

във тоз съвместен наш живот.

Ти стана моята надежда.

И построих ти свят олтар.

Животът място ми отрежда

до тебе – верен мой другар.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.