Жената – мой другар - стих: Друга от koli4a (Никола Апостолов)

17.02.2017 г., 11:38 ч.

Поезия » Друга

267 1 3

С едно –до днеска – постоянство

чертах си пътя сред сърца.

Със знак – смирено християнство,

си имам дом, жена, деца.

И през препятствия нелесни

стресиран даже до неврон,

аз укротявах сили бесни –

забивах в тях дори пирон.

Така аз стигах и до тебе –

насън те галех всяка нощ.

И чаках жар да те обсеби

във твоя златен лунен кош.

Че ти ми беше и опора,

и даваше ми своя вот.

И оцелях след толкоз хора

във тоз съвместен наш живот.

Ти стана моята надежда.

И построих ти свят олтар.

Животът място ми отрежда

до тебе – верен мой другар.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.