Feb 20, 2008, 11:39 AM

Жива 

  Poetry » Other
532 0 4
 

 

Безброй мигове,

в самота преминали ,

се превърнаха

в години очакване

и напразни надежди.

 

Безброй мечти

в миналото останаха,

бял свят не видяха,

но в годините ме крепяха

да оцелявам.

 

Безброй пъти

природата молих

за сила и воля.

Какво ли не сторих

съдбата да направлявам!

 

Мъчих се, мъча се,

но все не успявам!

Защо ли?!...

За да мога жива да оставам!

© Анна Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??