Жива

edelvais (Анна Попова)
119 1168

20.02.2008 г., 11:39 ч.

Поезия » Друга

531 0 4

Безброй мигове,

в самота преминали ,

се превърнаха

в години очакване

и напразни надежди.

Безброй мечти

в миналото останаха,

бял свят не видяха,

но в годините ме крепяха

да оцелявам.

Безброй пъти

природата молих

за сила и воля.

Какво ли не сторих

съдбата да направлявам!

Мъчих се, мъча се,

но все не успявам!

Защо ли?!...

За да мога жива да оставам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.