20 февр. 2008 г., 11:39

Жива 

  Поэзия » Другая
534 0 4
 

 

Безброй мигове,

в самота преминали ,

се превърнаха

в години очакване

и напразни надежди.

 

Безброй мечти

в миналото останаха,

бял свят не видяха,

но в годините ме крепяха

да оцелявам.

 

Безброй пъти

природата молих

за сила и воля.

Какво ли не сторих

съдбата да направлявам!

 

Мъчих се, мъча се,

но все не успявам!

Защо ли?!...

За да мога жива да оставам!

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??