Жива вода

Jan 10, 2011, 6:03 PM

Poetry

903 0 3

Неуловимо на пръсти денят
си отива,
притваря вратата и бележи
оставени спомени,
пръска малко бяло в косата,
под очите една бръчка рисува,
притуря грамче мъдрост
и ме прави богата,
разсипва в съня ми звездите
и впряга луната.
Препускам в дългите нощи,
гонейки светла комета, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жива вода

Want to read more?

Random works