10 янв. 2011 г., 18:03

Жива вода 

  Поэзия
902 0 3
Неуловимо на пръсти денят
си отива,
притваря вратата и бележи
оставени спомени,
пръска малко бяло в косата,
под очите една бръчка рисува,
притуря грамче мъдрост
и ме прави богата,
разсипва в съня ми звездите
и впряга луната.
Препускам в дългите нощи,
гонейки светла комета, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??