Неуловимо на пръсти денят

                          си отива,

притваря вратата и бележи

                          оставени спомени,

пръска малко бяло в косата,

под очите една бръчка рисува,

притуря грамче мъдрост

                            и ме прави богата,

разсипва в съня ми звездите

                            и впряга луната.

Препускам в дългите нощи,

                           гонейки светла комета,

един лъч отрязах - да ми свети,

                           когато дойде тъмата.

Вратата се хлопна и новият ден

се втурна с чувала препълнен -

                           с проблеми събрани,

                           с един милион думи,

с погледи чужди - режещи

                           тишината в сърцето.

Със завист, одумки и злоба,

които захвърлям далече в морето.

С грижи несретни,

с избягали радости,

с жажда за ласки и мъничко нежност.

А там - на завоя - ме чака съдбата;

                              усмихната,

                                 важна

                                    и мъничко тъжна.

Махва ми за поздрав с ръката

и разбирам, че всичко е нужно!

Една шепа жива вода за душата

е моето единствено чудо!