В омагьосания кръговрат на дните се въртим,

унесени от тъжен ритъм.

Различни чувства в себе си таим,

не знаем да се пазим или да горим.

Понякога устремено крачим все напред,

друг път по навик пътя си вървим.

Бързаме да сложим живота си в ред,

но хаоса в душите си как да подредим.

Нима забравили сме вече как да го живеем,

този нашия живот, по принцип тъй красив.

Може би да се замислим даже и не смеем,

страх ни е да видим как е грозен и трънлив.

Висока е цената да гледаш и да виждаш

как животът ти те мачка в сивата си длан.

Но като лудите ти все пак смелост имаш,

 стиснал здраво зъби, гониш своя блян.