В омагьосания кръговрат на дните се въртим,
унесени от тъжен ритъм.
Различни чувства в себе си таим,
не знаем да се пазим или да горим.
Понякога устремено крачим все напред,
друг път по навик пътя си вървим.
Бързаме да сложим живота си в ред,
но хаоса в душите си как да подредим.
Нима забравили сме вече как да го живеем,
този нашия живот, по принцип тъй красив.
Може би да се замислим даже и не смеем,
страх ни е да видим как е грозен и трънлив.
Висока е цената да гледаш и да виждаш
как животът ти те мачка в сивата си длан.
Но като лудите ти все пак смелост имаш,
стиснал здраво зъби, гониш своя блян.
© Ивелина Всички права запазени