Живот с решетки

Dally_B (Даниела)
106 123

Feb 12, 2009, 10:44 PM

Poetry » Phylosophy

593 0 4

Не казвай нищо... моля те, мълчи...

всяка твоя дума е кинжал с отрова...

И изстрели ти носиш в очи.

Не мога... разбираш ли. Не мога...

да върна се в... живот с решетки...

и на стена от „трябва" да се прикова...

С душата си да плащам чужди сметки.

Не мога... не съм родена за това...

С длани нежни и с писалка за листа

дупка ще пробия... ще избягам...

Няма. Няма толкова здрава стена,

че в твойта невяра да повярвам...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

icohim (Христо Стоянов)

2009-02-26T02:04:08+02:00

Силно ми направи впечатление това твое стихо! Дълбоко, искрено, чувстено, емоционално наситено, търсещо! Поздрав!
liviq (Здравка Бонева)

2009-02-13T09:40:08+02:00

Хубав стих!
Kaloian_noKing (Калоян Борисов)

2009-02-13T00:03:02+02:00

Поетеса зад решетки... и вярата не ще да и отнемеш... че има утре...
Поздрав! Истинско и силно!
Ledena_Kukla (Тя)

2009-02-12T22:46:25+02:00

.."в твойта невяра да повярвам"
!