12.02.2009 г., 22:44 ч.

Живот с решетки 

  Поезия » Философска
594 0 4
 

Не казвай нищо... моля те, мълчи...

всяка твоя дума е кинжал с отрова...

И изстрели ти носиш в очи.

Не мога... разбираш ли.  Не мога...

 

да върна се в... живот с решетки...

и на стена от „трябва" да се прикова...

С душата си да плащам чужди сметки.

Не мога... не съм родена за това...

 

С длани нежни и с писалка за листа

дупка ще пробия... ще избягам...

Няма. Няма толкова здрава стена,

че в твойта невяра да повярвам...

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно ми направи впечатление това твое стихо! Дълбоко, искрено, чувстено, емоционално наситено, търсещо! Поздрав!
  • Хубав стих!
  • Поетеса зад решетки... и вярата не ще да и отнемеш... че има утре...
    Поздрав! Истинско и силно!
  • .."в твойта невяра да повярвам"
    !
Предложения
: ??:??