Бях изгубила нишката твоя живот.
И залутана в кръговрата на битието
с оголяла в гърдите безсънна любов
дирех птици, да летят по небето.
Да им метна, ей тъй със ръка,
да им кажа, че свито е в мене сърцето
и че нямам онези крила,
с тях да литна отново в пространството.
Много дни дълги и не един сезон
пред очите ми сякаш век бе отседнал.
Бяха дълги и нощите и безлюбовен
твоят дъх беше в гърло приседнал. ...