6.02.2014 г., 23:56 ч.

Животе мой 

  Поезия » Друга
603 0 1
Бях изгубила нишката твоя живот.
И залутана в кръговрата на битието
с оголяла в гърдите безсънна любов
дирех птици, да летят по небето.
Да им метна, ей тъй със ръка,
да им кажа, че свито е в мене сърцето
и че нямам онези крила,
с тях да литна отново в пространството.
Много дни дълги и не един сезон
пред очите ми сякаш век бе отседнал.
Бяха дълги и нощите и безлюбовен
твоят дъх беше в гърло приседнал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??