кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Oct 5, 2005, 7:31 PM

ЖИВОТОМАНИ 

  Poetry
868 0 2

 

        ЖИВОТОМАНИ

Животът си върви в познати рамки –

Разсъмване, досада, после мрак,

но вкопчени,като удавници за сламки

във стремето му, жизнени сме пак.

 

И жадно черната горчилка пием.

Прилича на изстинало кафе,

на смъртоносна дяволска яхния,

наричана за кратко – битие.

 

Нижат се дните еднакви и празни,

настръхнали, сиви и зли.

Нерви опъваме; всичко ни дразни,

но пак сме с Живота на “ти”.

 

Черпим от него своята доза –

като мехлем е за рани.

Всички сме болни, с една диагноза –

обречени на смърт животомани.

1998 г.

Добрич

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??