ЖИВОТОМАНИ
Животът си върви в познати рамки –
Разсъмване, досада, после мрак,
но вкопчени,като удавници за сламки
във стремето му, жизнени сме пак.
И жадно черната горчилка пием.
Прилича на изстинало кафе,
на смъртоносна дяволска яхния,
наричана за кратко – битие.
Нижат се дните еднакви и празни,
настръхнали, сиви и зли.
Нерви опъваме; всичко ни дразни, ...