ЖИВОТОМАНИ

5 окт. 2005 г., 19:31

Поэзия

883 0 2

ЖИВОТОМАНИ

Животът си върви в познати рамки –

Разсъмване, досада, после мрак,

но вкопчени,като удавници за сламки

във стремето му, жизнени сме пак.

И жадно черната горчилка пием.

Прилича на изстинало кафе,

на смъртоносна дяволска яхния,

наричана за кратко – битие.

Нижат се дните еднакви и празни,

настръхнали, сиви и зли.

Нерви опъваме; всичко ни дразни,

но пак сме с Живота на “ти”.

Черпим от него своята доза –

като мехлем е за рани.

Всички сме болни, с една диагноза –

обречени на смърт животомани.

1998 г.

Добрич