Над Тракия пълзят мъгли,
а лятото с пернатите отпраши.
Ела, ела ме прегърни -
сезонът, дето идва, не е страшен.
По нивите ни къшеят узря.
Асмите в бъчви се изляха.
Над угарите, скъпи, побеля.
А по прогноза дъждовете спряха.
Но равното сега мълчи,
по-остро и от орлов нокът.
Ела. Широко отвори очи -
над Тракия вали животът. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up