Над Тракия пълзят мъгли,
а лятото с пернатите отпраши.
Ела, ела ме прегърни -
сезонът, дето идва, не е страшен.
По нивите ни къшеят узря.
Асмите в бъчви се изляха.
Над угарите, скъпи, побеля.
А по прогноза дъждовете спряха.
Но равното сега мълчи,
по-остро и от орлов нокът.
Ела. Широко отвори очи -
над Тракия вали животът.
13.10.2011*
© Юлия Todos los derechos reservados