Aug 7, 2007, 9:59 PM

ЖЖЖ 

  Poetry
557 0 2
 

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната -

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??