ЖЖЖ

7 ago 2007, 21:59

Poesía

556 0 2

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната -

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.