ЖЖЖ

7.08.2007 г., 21:59 ч.

Поезия

559 0 2

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната -

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.