Грубички бяха те - мойте ръце,
нямаше пръстени златни
по тях.
Свито, тревожно бе мойто сърце,
често забравях какво значи смях.
Времето бръчки в лицето дълба,
чезна и блясъкът
в мойте очи.
Малко без време дойде есента,
ранна слана ми косите сребри...
Пак благосклонен ти беше, живот.
Тежичък жребий за мен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up