Жребий

Jun 19, 2011, 9:36 PM

Poetry » Other

453 0 2

Грубички бяха те - мойте ръце,

нямаше пръстени златни

по тях.

Свито, тревожно бе мойто сърце,

често забравях какво значи смях.

Времето бръчки в лицето дълба,

чезна и блясъкът

в мойте очи.

Малко без време дойде есента,

ранна слана ми косите сребри...

Пак благосклонен ти беше, живот.

Тежичък жребий за мен

отреди.

Ала ми даде и топло гнездо -

в него отгледах две птички добри.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-06-20T18:39:27+03:00

Трогващо със своята откровеност. Поздравления!
gudel4e (Дияна)

2011-06-20T15:15:31+03:00

Красиво, но ме и натъжи... Поздрав !