19.06.2011 г., 21:36 ч.

Жребий 

  Поезия » Друга
454 0 2

 

 

Грубички бяха те - мойте ръце,

нямаше пръстени златни

по тях.

Свито, тревожно бе мойто сърце,

често забравях какво значи смях.

 

Времето бръчки в лицето дълба,

чезна и блясъкът

в мойте очи.

Малко без време дойде есента,

ранна слана ми косите сребри...

 

Пак благосклонен ти беше, живот.

Тежичък жребий за мен

отреди.

Ала ми даде и топло гнездо -

в него отгледах две птички добри.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??