Грубички бяха те - мойте ръце,
нямаше пръстени златни
по тях.
Свито, тревожно бе мойто сърце,
често забравях какво значи смях.
Времето бръчки в лицето дълба,
чезна и блясъкът
в мойте очи.
Малко без време дойде есента,
ранна слана ми косите сребри...
Пак благосклонен ти беше, живот.
Тежичък жребий за мен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse