Как бързо се променя живота!
Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни.
Поисках отново всичко да видя,
и извора шуртящ и поляната зелена,
и цъфналия дрян край плета,
убежище на любовта ни, където,
с очи и устни впити, забравяхме света.
Чувах как шепне лекият вятър
и разлюлява клоните на бряста
и розите, в лехите прави на двора,
сякаш диша с тях и споделя
близостта ни.
Дълго гледах, как чудни форми,
природата приема, сякаш тука
беше рая на нашата любов,
сякаш тука беше пламтяла със жар.
Как бързо се променя живота,
отсечен е дрянът с нашите имена,
в двора деца прескачат и играят,
от розите ни, днес няма ни една!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня, благодаря ти че постави стиха в любими!
-
Жени, благодаря ти миличка, че се отби, много ми стана хубаво!
-
Краясиво е, Мина... красиво!
-
Ники, благодаря ти, за топлите думи и поставянето на стиха в любими, нека ти е прекрасна вечерта!
-
Времето е като вятъра, идва и отлита неусетно!
А спомените остават, препускат и се връщат отново и отново!
Чудесни спомени си споделила, Миночка!
Поздрави! -
Георги , благодаря ти!
-
Хареса ми...
-
Благодаря ти Деа, бъди щастлива!
-
Красиви спомени...
-
Ели, благодаря ти миличка, правиш ме щастлива,с коментара си и поставянето на стиха в любими, бъди жива и здрава, а вдъхновението нека никога да не те напусне!
-
Животът бързо лети, остават само прекрасните спомени! Поздравления, Миночка!
-
Младен, много ме зарадва коментара ти и поставянето на стиха в любими, приятна и вдъхновена вечер!
-
Свидни спомени! Хареса ми, Миночка.
-
Мила ми Миленче, благодаря ти за прекрасния коментар, нека ти е леко на душата, зарадва ме!
-
Носталгично, любящо и красиво. Спомените ни съхраняват най-прекрасните моменти, такива, каквито са. Прегръщам те, Миночка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
