Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни.
Поисках отново всичко да видя,
и извора шуртящ и поляната зелена,
и цъфналия дрян край плета,
убежище на любовта ни, където,
с очи и устни впити, забравяхме света.
Чувах как шепне лекият вятър
и разлюлява клоните на бряста ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация