Как ти отива тази усмивка,
как пръска любовните трели,
смаяно слънцето как ти завижда,
че твоята прелест не взело.
Колко си хубава, знаеш ли, мила,
в очите ти как бликат мечти
и как не стигат стотици признания
за теб как бих свалял звезди.
Как небето въздъхва възлюбено
щом зърне те само за миг,
вятърът щур омагьосан принуден е
да потръпва пред чудния лик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up