Как ти отива тази усмивка,
как пръска любовните трели,
смаяно слънцето как ти завижда,
че твоята прелест не взело.
Колко си хубава, знаеш ли, мила,
в очите ти как бликат мечти
и как не стигат стотици признания
за теб как бих свалял звезди.
Как небето въздъхва възлюбено
щом зърне те само за миг,
вятърът щур омагьосан принуден е
да потръпва пред чудния лик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация